История: Президентите на България са връчили 34 мандата за съставяне на правителство
От 1990 година петимата президенти на България са връчили 34 мандата за сформиране на държавно управление, 16 от които са върнати изпълнени.
Първият държавен глава на страната Желю Желев е връчил седем мандата за сформиране на държавно управление, от които пет са върнати изпълнени, а два - неизпълнени. За петте години на поста президентът Петър Стоянов връчва три проучвателни мандата, от които два са върнати изпълнени. За двата си мандата като президент Георги Първанов връчва три мандата за сформиране на държавно управление, като и трите са върнати изпълнени. Държавният глава Росен Плевнелиев връчва девет мандата за сформиране на държавно управление, два от които са върнати изпълнени, а седем - неизпълнени. Настоящият президент Румен Радев е връчил общо 12 мандата за сформиране на държавно управление – четири от тях са върнати изпълнени, а осем - неизпълнени.
От 1990 година до през днешния ден в България са били съставени 21 държавни управления, от които 13 редовни и осем служебни. Четири от тринайсете постоянни държавни управления осъществят цялостния си мандат от четири години – на Иван Костов (1997 – 2001 г.), Симеон Сакскобургготски (2001 – 2005 г.), Сергей Станишев (2005 – 2009 г.) и третият кабинет на Бойко Борисов (2017 – 2021 г.). С най-кратък мандат от постоянните държавни управления е това на Кирил Петков - от 13 декември 2021 година до 2 август 2022 година
От осемте служебни държавни управления с най-дълъг мандат е настоящето с премиер Гълъб Донев (от 2 август 2022 година – до днес). Президентът Георги Първанов е единственият, който не е назначавал служебно държавно управление по време на двата си мандата. Румен Радев е назначил най-вече – четири, Росен Плевнелиев – две, а Петър Стоянов и Желю Желев по едно. В служебното държавно управление на Желю Желев е и първата и единствена до момента жена министър председател на България – Ренета Инджова.
Промяна на Конституцията
Желю Желев е определен за ръководител (президент) на България на 1 август 1990 година от седмото Велико Народно заседание (1990 - 1991). С Конституцията на България, призната на 12 юли 1991 година от седмото Велико Народно заседание, се вкарва постът " президент ", който се подкрепя в работата си от вицепрезидент. Първите директни президентски избори са извършени на 12-и и 19 януари 1992 година
Първият демократично определен президент
Първият директно определен президент е Желю Желев, който печели втория тур на изборите на 19 януари 1992 година Той встъпва в служба на 22 януари същата година с мандат от пет години.
Желев е връчил седем мандата за сформиране на държавно управление, от които пет са върнати изпълнени и два - неизпълнени. От изпълнените мандати три са осъществените държавни управления с повърхностен четиригодишен мандат – на Филип Димитров от 8 ноември 1991 година до 30 декември 1992 година, на Любен Беров от 30 декември 1992 година до 17 октомври 1994 година и на Жан Виденов от 25 януари 1995 година до 12 февруари 1997 година
Президентът Желев назначава служебно държавно управление с министър-председател Ренета Инджова – първата жена министър председател на България – с декрет на президента от 17 октомври 1994 година, след невъзможността да бъде образувано постоянно държавно управление в границите на 36-ото Народно заседание. Служебният кабинет работи до 25 януари 1995 година
На 18 декември 1994 година са извършени предварителни парламентарни избори с присъединяване на 48 партии и обединения. Изборите са извоювани от обединението Българска социалистическа партия, Български земеделски народен съюз " Александър Стамболийски " и политически клуб " Екогласност " с 52,08% и болшинство от 125 депутати в Народното събрание при изборна интензивност от 75,23%. В Народното събрание влизат пет партии и обединения. Сформирано е постоянно държавно управление на Българска социалистическа партия с министър-председател Жан Виденов, което встъпва в служба на 25 януари 1995 година На 21 декември 1996 година той подава оставка поради всеобщите митинги в страната против ръководството на държавното управление. Оставката е призната от Народното събрание на 28 декември 1996 година
На 8 януари 1997 година на разширено съвещание на ПГ на левицата, която има болшинство в Народното събрание, и на управлението на трите партии от лявата коалиция - Българска социалистическа партия, Политически клуб " Екогласност " и Български аграрни национален съюз " Александър Стамболийски " - е утвърдена кандидатурата за министър председател на министъра на вътрешните работи в оставка Николай Добрев. Същия ден стартират митинги против ръководството на левицата, които ескалират на 10 януари 1997 година пред Народното събрание, когато протестиращите нахлуват и окупират постройката на Народното събрание. Депутатите са изведени от постройката след среднощ, а протестиращите са разпръснати от полицията.
Президентът Желю Желев прави послание към нацията, в което декларира, че при сегашната конюнктура в страната няма да връчи мандат за сформиране на ново държавно управление и привиква Консултативния съвет за национална сигурност на 11 януари 1997 година
Вторият президент на България
В тази конюнктура на 22 януари 1997 година встъпва в служба президентът Петър Стоянов, определен на втория тур на президентските избори на 3 ноември 1996 година
За петте години Стоянов връчва три мандата за сформиране на държавно управление, от които два са върнати изпълнени с осъществени държавни управления – на Иван Костов и на Симеон Сакскобургготски, а един мандат е върнат несбъднат – на Николай Добрев. Петър Стоянов е назначил и едно служебно държавно управление.
На 28 януари 1997 година връчва на Николай Добрев мандат за сформиране на държавно управление. На 4 февруари 1997 година Стоянов привиква Консултативния съвет за национална сигурност, на чието съвещание е взето решение всички парламентарно показаните политически сили да се откажат от своя мандат за сформиране на държавно управление в границите на 37-ото Народно заседание, да се назначи длъжностен кабинет и да бъдат създадени предварителни парламентарни избори през април 1997 година След тричасовото съвещание на Съвета претендентът за министър председател на левицата Николай Добрев връща мандата на президента.
Назначено е служебно държавно управление с министър-председател Стефан Софиянски на 12 февруари 1997 година, което ръководи до 21 май същата година.
Първият президент с два мандата
Георги Първанов, претендент на „ Коалиция за България ", печели изборите на втори тур, на 18 ноември 2001 година Той е избран отново на изборите на 29 октомври 2006 година и е президент на страната до 22 януари 2012 година За този интервал Първанов връчва три мандата за сформиране на държавно управление, от които два са върнати изпълнени с осъществени държавни управления, а един е изпълнен, само че без да бъде формиран кабинет.
На 18 юли 2005 година Първанов връчва изследователски мандат за сформиране на държавно управление на претендента за министър председател на „ Коалиция за България " Сергей Станишев, който го връща изпълнен на 24 юли 2005 година На 27 юли 2005 година Народното събрание избира Станишев за министър-председател при скрито гласоподаване със 120 гласа „ за " и 119 „ срещу " от общо дали своят вот 239 депутати, само че не избира оферти от него състав и конструкция на кабинета. Втората по бройка в Народното събрание парламентарна група на Национална движение „Симеон Втори" следва да получи втория мандат за сформиране на държавно управление. На 11 август 2005 година на съвещание на политическия съвет на партията и парламентарната група е взето решение Национална движение „Симеон Втори" да не упражни даденото от Конституцията право за реализация на втория мандат за сформиране на държавно управление, за което с писмо осведоми президента Първанов.
Малко по-късно водачите на Коалиция за България, Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи - Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган, подписват в Народното събрание съдружно съглашение за ръководство на страната. Кандидатурата на Станишев е препоръчана от Движение за права и свободи с третия изследователски мандат. Така на 15 август 2005 година президентът връчва третия мандат на Станишев, като същия ден той връща на президента изпълнен третия изследователски мандат. На 16 август 2005 година със 169 гласа " за " и 68 " срещу " Народното събрание избира състава на държавно управление с министър-председател Сергей Станишев, което ръководи цялостен мандат от четири години в границите на 40-ото Народно заседание.
На 16 юли 2009 година е предоставено на претендента за министър председател на парламентарната група на ГЕРБ Бойко Борисов да сформира новото държавно управление. Той връща изпълнен мандата на 23 юли 2009 година Правителството поставя клетва на 27 юли 2009 година, утвърдено е със 162 гласа „ за ", 77 „ срещу " и един „ въздържал се ". Парламентарните групи на „ Ред, правда и правдивост ", „ Синята коалиция " и на партия „ Атака " заявяват, че ще поддържат държавното управление. Кабинетът не извършва цялостния си мандат – Борисов подава оставка през февруари 2013 година поради митинги в страната.
Четвъртият президент на България
Росен Плевнелиев, претендент на партия ГЕРБ, печели изборите на втори тур на 30 октомври 2011 година Той встъпва в служба на 22 януари 2012 година Плевнелиев връчва девет мандата за сформиране на държавно управление, два от които са върнати изпълнени с осъществени държавни управления, седем са върнати неизпълнени. Той назначава и две служебни държавни управления.
В началото на февруари 2013 година в България стартират митинги против високите сметки за електрическа енергия, монополите и ръководството на държавното управление. На 20 февруари 2013 година министър-председателят Бойко Борисов подава оставката на държавното управление, преди да изтече четиригодишния му мандат, с претекста, че страната се нуждае от нов заем на доверие. Оставката е призната от Народното събрание на 21 февруари същата година.
Плевнелиев назначава служебно държавно управление с министър-председател Марин Райков на 13 март 2013 година и то ръководи до 29 май същата година.
На 23 май 2013 година президентът връчва първия изследователски мандат за сформиране на държавно управление на ръководителя на ГЕРБ Бойко Борисов, който го приема и го връща, откакто прочита пред президента имената на препоръчаните министри в състава на кабинета. Мандатът е несбъднат. Два часа по-късно президентът Росен Плевнелиев връчва на Пламен Орешарски, претендент за министър-председател на втората по величина парламентарна мощ „ Коалиция за България ", изследователски мандат за сформиране на държавно управление. На 28 май 2013 година Орешарски връща изпълнен мандата. Правителството е определено от Народното събрание на 29 май 2013 година със 119 гласа „ за " и 98 „ срещу ".
Три дни след избирането на кабинета стартират митинги в София с искане за оставката му и провеждането на нови парламентарни избори. Изборът на 14 юни 2013 година на депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски за ръководител на Държавната организация " Национална сигурност " (ДАНС) провокира всеобщи митинги в цялата страна с претенции за оставка на държавното управление. Въпреки анулацията на избора на Пеевски на 19 юни 2013 година, митингите не престават през цялата година. На 23 юли 2014 година министър председателят Орешарски подава оставката на кабинета след 421 дни ръководство, изпълнени с митинги. Оставката е призната на 24 юли 2014 година със 180 гласа " за ", осем " срещу " и осем " въздържал се ".
Назначено е второто служебно държавно управление от Плевнелиев в границите на президентския му мандат на 6 август 2014 година с министър-председател Георги Близнашки, като то ръководи до 7 ноември 2014 година
След загубата на претендента на партия ГЕРБ Цецка Цачева на втори тур на президентските избори на 13 ноември 2016 година на идващия ден - 14 ноември 2016 година, министър председателят Бойко Борисов подава оставката на държавното управление. На 21 декември 2016 година Реформаторският блок връща несбъднат мандата на президента Росен Плевнелиев, който декларира, че няма да назначава трето служебно държавно управление в границите на своя президентски мандат предвид на идното встъпване в служба на новоизбрания президент Румен Радев.
Настоящият президент на България
На 22 януари 2017 година поста държавен глава заема Румен Радев. През първия си мандат той е връчил осем мандата за сформиране на държавно управление, три, от които са върнати изпълнени, само че единствено с два от тях са осъществени държавни управления. Пет са върнати неизпълнени. За първите пет години той назначава три служебни държавни управления и са извършени три пъти предварителни парламентарни избори.
Първият мандат на Радев стартира с назначението на служебно държавно управление на 27 януари 2017 година с министър председател Огнян Герджиков. То ръководи до 4 май 2017 година Втория длъжностен кабинет Радев назначава на 12 май 2021 година с министър-председател Стефан Янев.
На 30 юли 2021 година президентът Румен Радев връчва първия изследователски мандат на претендента за министър-председател на „ ИТН “ (ИТН) Пламен Николов, който на 6 август показва на Радев изпълнен проучвателния мандат. На 7 август президентът подписва декрет, с който предлага на Народното събрание да избере номинирания за министър председател Пламен Николов, само че на 10 август водачът на Има Такъв Народ Слави Трифонов афишира, че няма да внесе за гласоподаване излъчения проектокабинет с министър-председател Пламен Николов, откакто не получава поддръжка от " Демократична България " и " Изправи се БГ! Ние идваме! ". По-късно същия ден Пламен Николов внася в Народното събрание заявление, с което осведоми Народното събрание, че отдръпва по персонални аргументи единодушието си да бъде повдигнат за министър-председател и да взе участие в процедурата по избора. На 12 август Народното събрание приема волеизявлението на претендента за министър-председател Пламен Николов за отдръпването му, с което мандатът на Има Такъв Народ е разгласен за завършил несполучливо.
На 20 август президентът Румен Радев връчва втория изследователски мандат за сформиране на държавно управление на претендента за министър председател на ГЕРБ-СДС Даниел Митов, който незабавно го връща. Предварително, на 11 август, на брифинг в централата на ГЕРБ ръководителят на партията Бойко Борисов афишира, че ГЕРБ-СДС ще показа проектокабинет пред президентството и незабавно ще върне мандата.
На 27 август 2021 година президентът Румен Радев връчва третия и финален изследователски мандат на ръководителя на парламентарната група " Българска социалистическа партия за България " Корнелия Нинова, която го връща несбъднат на 7 септември 2021 година след решение от съвещание на Националния съвет на Българска социалистическа партия на 2 септември.
Президентът назначава трето служебно държавно управление на 16 септември 2021 година още веднъж със Стефан Янев като длъжностен министър-председател. За първи път в историята на страната има две поредни служебни държавни управления. То ръководи до 13 декември 2021 година
На 21 ноември 2021 година Румен Радев е избран отново за президент на втория тур на президентските избори, повдигнат от предприемчив комитет. От началото на втория му президентски мандат на 22 януари 2022 година той е връчил четири мандата за сформиране на държавно управление, като три са върнати неизпълнени, а един - изпълнен, само че без да се сформира държавно управление. Назначил е едно служебно държавно управление.
След като на 10 декември 2021 година съпредседателите на " Продължаваме Промяната " Кирил Петков и Асен Василев подписват Споразумение за взаимно ръководство на България в интервала 2021 - 2025 година с всяка една от останалите три обединения, които ще вземат участие в съдружното държавно управление - " Демократична България ", " Българска социалистическа партия за България " и Има Такъв Народ, на 11 декември Радев връчва мандат за сформиране на държавно управление на претендента за министър председател Кирил Петков, който го връща изпълнен. На 13 декември Народното събрание утвърждава държавното управление със 134 „ за " и 104 „ срещу ". На 27 юни 2022 година Кирил Петков подава оставката на държавното управление след гласуван избор на съмнение към кабинета в Народното събрание на 22 юни, импортиран на 15 юни от парламентарната група на ГЕРБ-СДС поради неуспеха на държавното управление в областта на обществените финанси и икономическата политика.
Президентът Румен Радев назначава първото служебно държавно управление от началото на втория му мандат и четвъртото, откогато е президент настраната. За длъжностен министър-председател на 2 август е назначен Гълъб Донев.
На 12 декември т.г. претендентът за министър-председател на ГЕРБ-СДС Николай Габровски върна на президента Румен Радев изпълнен първия изследователски мандат за сформиране на държавно управление, само че Народното събрание отхвърли неговата кандидатура. Вторият изследователски мандат ще бъде връчен след Нова година, заяви президентът.
Първият държавен глава на страната Желю Желев е връчил седем мандата за сформиране на държавно управление, от които пет са върнати изпълнени, а два - неизпълнени. За петте години на поста президентът Петър Стоянов връчва три проучвателни мандата, от които два са върнати изпълнени. За двата си мандата като президент Георги Първанов връчва три мандата за сформиране на държавно управление, като и трите са върнати изпълнени. Държавният глава Росен Плевнелиев връчва девет мандата за сформиране на държавно управление, два от които са върнати изпълнени, а седем - неизпълнени. Настоящият президент Румен Радев е връчил общо 12 мандата за сформиране на държавно управление – четири от тях са върнати изпълнени, а осем - неизпълнени.
От 1990 година до през днешния ден в България са били съставени 21 държавни управления, от които 13 редовни и осем служебни. Четири от тринайсете постоянни държавни управления осъществят цялостния си мандат от четири години – на Иван Костов (1997 – 2001 г.), Симеон Сакскобургготски (2001 – 2005 г.), Сергей Станишев (2005 – 2009 г.) и третият кабинет на Бойко Борисов (2017 – 2021 г.). С най-кратък мандат от постоянните държавни управления е това на Кирил Петков - от 13 декември 2021 година до 2 август 2022 година
От осемте служебни държавни управления с най-дълъг мандат е настоящето с премиер Гълъб Донев (от 2 август 2022 година – до днес). Президентът Георги Първанов е единственият, който не е назначавал служебно държавно управление по време на двата си мандата. Румен Радев е назначил най-вече – четири, Росен Плевнелиев – две, а Петър Стоянов и Желю Желев по едно. В служебното държавно управление на Желю Желев е и първата и единствена до момента жена министър председател на България – Ренета Инджова.
Промяна на Конституцията
Желю Желев е определен за ръководител (президент) на България на 1 август 1990 година от седмото Велико Народно заседание (1990 - 1991). С Конституцията на България, призната на 12 юли 1991 година от седмото Велико Народно заседание, се вкарва постът " президент ", който се подкрепя в работата си от вицепрезидент. Първите директни президентски избори са извършени на 12-и и 19 януари 1992 година
Първият демократично определен президент
Първият директно определен президент е Желю Желев, който печели втория тур на изборите на 19 януари 1992 година Той встъпва в служба на 22 януари същата година с мандат от пет години.
Желев е връчил седем мандата за сформиране на държавно управление, от които пет са върнати изпълнени и два - неизпълнени. От изпълнените мандати три са осъществените държавни управления с повърхностен четиригодишен мандат – на Филип Димитров от 8 ноември 1991 година до 30 декември 1992 година, на Любен Беров от 30 декември 1992 година до 17 октомври 1994 година и на Жан Виденов от 25 януари 1995 година до 12 февруари 1997 година
Президентът Желев назначава служебно държавно управление с министър-председател Ренета Инджова – първата жена министър председател на България – с декрет на президента от 17 октомври 1994 година, след невъзможността да бъде образувано постоянно държавно управление в границите на 36-ото Народно заседание. Служебният кабинет работи до 25 януари 1995 година
На 18 декември 1994 година са извършени предварителни парламентарни избори с присъединяване на 48 партии и обединения. Изборите са извоювани от обединението Българска социалистическа партия, Български земеделски народен съюз " Александър Стамболийски " и политически клуб " Екогласност " с 52,08% и болшинство от 125 депутати в Народното събрание при изборна интензивност от 75,23%. В Народното събрание влизат пет партии и обединения. Сформирано е постоянно държавно управление на Българска социалистическа партия с министър-председател Жан Виденов, което встъпва в служба на 25 януари 1995 година На 21 декември 1996 година той подава оставка поради всеобщите митинги в страната против ръководството на държавното управление. Оставката е призната от Народното събрание на 28 декември 1996 година
На 8 януари 1997 година на разширено съвещание на ПГ на левицата, която има болшинство в Народното събрание, и на управлението на трите партии от лявата коалиция - Българска социалистическа партия, Политически клуб " Екогласност " и Български аграрни национален съюз " Александър Стамболийски " - е утвърдена кандидатурата за министър председател на министъра на вътрешните работи в оставка Николай Добрев. Същия ден стартират митинги против ръководството на левицата, които ескалират на 10 януари 1997 година пред Народното събрание, когато протестиращите нахлуват и окупират постройката на Народното събрание. Депутатите са изведени от постройката след среднощ, а протестиращите са разпръснати от полицията.
Президентът Желю Желев прави послание към нацията, в което декларира, че при сегашната конюнктура в страната няма да връчи мандат за сформиране на ново държавно управление и привиква Консултативния съвет за национална сигурност на 11 януари 1997 година
Вторият президент на България
В тази конюнктура на 22 януари 1997 година встъпва в служба президентът Петър Стоянов, определен на втория тур на президентските избори на 3 ноември 1996 година
За петте години Стоянов връчва три мандата за сформиране на държавно управление, от които два са върнати изпълнени с осъществени държавни управления – на Иван Костов и на Симеон Сакскобургготски, а един мандат е върнат несбъднат – на Николай Добрев. Петър Стоянов е назначил и едно служебно държавно управление.
На 28 януари 1997 година връчва на Николай Добрев мандат за сформиране на държавно управление. На 4 февруари 1997 година Стоянов привиква Консултативния съвет за национална сигурност, на чието съвещание е взето решение всички парламентарно показаните политически сили да се откажат от своя мандат за сформиране на държавно управление в границите на 37-ото Народно заседание, да се назначи длъжностен кабинет и да бъдат създадени предварителни парламентарни избори през април 1997 година След тричасовото съвещание на Съвета претендентът за министър председател на левицата Николай Добрев връща мандата на президента.
Назначено е служебно държавно управление с министър-председател Стефан Софиянски на 12 февруари 1997 година, което ръководи до 21 май същата година.
Първият президент с два мандата
Георги Първанов, претендент на „ Коалиция за България ", печели изборите на втори тур, на 18 ноември 2001 година Той е избран отново на изборите на 29 октомври 2006 година и е президент на страната до 22 януари 2012 година За този интервал Първанов връчва три мандата за сформиране на държавно управление, от които два са върнати изпълнени с осъществени държавни управления, а един е изпълнен, само че без да бъде формиран кабинет.
На 18 юли 2005 година Първанов връчва изследователски мандат за сформиране на държавно управление на претендента за министър председател на „ Коалиция за България " Сергей Станишев, който го връща изпълнен на 24 юли 2005 година На 27 юли 2005 година Народното събрание избира Станишев за министър-председател при скрито гласоподаване със 120 гласа „ за " и 119 „ срещу " от общо дали своят вот 239 депутати, само че не избира оферти от него състав и конструкция на кабинета. Втората по бройка в Народното събрание парламентарна група на Национална движение „Симеон Втори" следва да получи втория мандат за сформиране на държавно управление. На 11 август 2005 година на съвещание на политическия съвет на партията и парламентарната група е взето решение Национална движение „Симеон Втори" да не упражни даденото от Конституцията право за реализация на втория мандат за сформиране на държавно управление, за което с писмо осведоми президента Първанов.
Малко по-късно водачите на Коалиция за България, Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи - Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган, подписват в Народното събрание съдружно съглашение за ръководство на страната. Кандидатурата на Станишев е препоръчана от Движение за права и свободи с третия изследователски мандат. Така на 15 август 2005 година президентът връчва третия мандат на Станишев, като същия ден той връща на президента изпълнен третия изследователски мандат. На 16 август 2005 година със 169 гласа " за " и 68 " срещу " Народното събрание избира състава на държавно управление с министър-председател Сергей Станишев, което ръководи цялостен мандат от четири години в границите на 40-ото Народно заседание.
На 16 юли 2009 година е предоставено на претендента за министър председател на парламентарната група на ГЕРБ Бойко Борисов да сформира новото държавно управление. Той връща изпълнен мандата на 23 юли 2009 година Правителството поставя клетва на 27 юли 2009 година, утвърдено е със 162 гласа „ за ", 77 „ срещу " и един „ въздържал се ". Парламентарните групи на „ Ред, правда и правдивост ", „ Синята коалиция " и на партия „ Атака " заявяват, че ще поддържат държавното управление. Кабинетът не извършва цялостния си мандат – Борисов подава оставка през февруари 2013 година поради митинги в страната.
Четвъртият президент на България
Росен Плевнелиев, претендент на партия ГЕРБ, печели изборите на втори тур на 30 октомври 2011 година Той встъпва в служба на 22 януари 2012 година Плевнелиев връчва девет мандата за сформиране на държавно управление, два от които са върнати изпълнени с осъществени държавни управления, седем са върнати неизпълнени. Той назначава и две служебни държавни управления.
В началото на февруари 2013 година в България стартират митинги против високите сметки за електрическа енергия, монополите и ръководството на държавното управление. На 20 февруари 2013 година министър-председателят Бойко Борисов подава оставката на държавното управление, преди да изтече четиригодишния му мандат, с претекста, че страната се нуждае от нов заем на доверие. Оставката е призната от Народното събрание на 21 февруари същата година.
Плевнелиев назначава служебно държавно управление с министър-председател Марин Райков на 13 март 2013 година и то ръководи до 29 май същата година.
На 23 май 2013 година президентът връчва първия изследователски мандат за сформиране на държавно управление на ръководителя на ГЕРБ Бойко Борисов, който го приема и го връща, откакто прочита пред президента имената на препоръчаните министри в състава на кабинета. Мандатът е несбъднат. Два часа по-късно президентът Росен Плевнелиев връчва на Пламен Орешарски, претендент за министър-председател на втората по величина парламентарна мощ „ Коалиция за България ", изследователски мандат за сформиране на държавно управление. На 28 май 2013 година Орешарски връща изпълнен мандата. Правителството е определено от Народното събрание на 29 май 2013 година със 119 гласа „ за " и 98 „ срещу ".
Три дни след избирането на кабинета стартират митинги в София с искане за оставката му и провеждането на нови парламентарни избори. Изборът на 14 юни 2013 година на депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски за ръководител на Държавната организация " Национална сигурност " (ДАНС) провокира всеобщи митинги в цялата страна с претенции за оставка на държавното управление. Въпреки анулацията на избора на Пеевски на 19 юни 2013 година, митингите не престават през цялата година. На 23 юли 2014 година министър председателят Орешарски подава оставката на кабинета след 421 дни ръководство, изпълнени с митинги. Оставката е призната на 24 юли 2014 година със 180 гласа " за ", осем " срещу " и осем " въздържал се ".
Назначено е второто служебно държавно управление от Плевнелиев в границите на президентския му мандат на 6 август 2014 година с министър-председател Георги Близнашки, като то ръководи до 7 ноември 2014 година
След загубата на претендента на партия ГЕРБ Цецка Цачева на втори тур на президентските избори на 13 ноември 2016 година на идващия ден - 14 ноември 2016 година, министър председателят Бойко Борисов подава оставката на държавното управление. На 21 декември 2016 година Реформаторският блок връща несбъднат мандата на президента Росен Плевнелиев, който декларира, че няма да назначава трето служебно държавно управление в границите на своя президентски мандат предвид на идното встъпване в служба на новоизбрания президент Румен Радев.
Настоящият президент на България
На 22 януари 2017 година поста държавен глава заема Румен Радев. През първия си мандат той е връчил осем мандата за сформиране на държавно управление, три, от които са върнати изпълнени, само че единствено с два от тях са осъществени държавни управления. Пет са върнати неизпълнени. За първите пет години той назначава три служебни държавни управления и са извършени три пъти предварителни парламентарни избори.
Първият мандат на Радев стартира с назначението на служебно държавно управление на 27 януари 2017 година с министър председател Огнян Герджиков. То ръководи до 4 май 2017 година Втория длъжностен кабинет Радев назначава на 12 май 2021 година с министър-председател Стефан Янев.
На 30 юли 2021 година президентът Румен Радев връчва първия изследователски мандат на претендента за министър-председател на „ ИТН “ (ИТН) Пламен Николов, който на 6 август показва на Радев изпълнен проучвателния мандат. На 7 август президентът подписва декрет, с който предлага на Народното събрание да избере номинирания за министър председател Пламен Николов, само че на 10 август водачът на Има Такъв Народ Слави Трифонов афишира, че няма да внесе за гласоподаване излъчения проектокабинет с министър-председател Пламен Николов, откакто не получава поддръжка от " Демократична България " и " Изправи се БГ! Ние идваме! ". По-късно същия ден Пламен Николов внася в Народното събрание заявление, с което осведоми Народното събрание, че отдръпва по персонални аргументи единодушието си да бъде повдигнат за министър-председател и да взе участие в процедурата по избора. На 12 август Народното събрание приема волеизявлението на претендента за министър-председател Пламен Николов за отдръпването му, с което мандатът на Има Такъв Народ е разгласен за завършил несполучливо.
На 20 август президентът Румен Радев връчва втория изследователски мандат за сформиране на държавно управление на претендента за министър председател на ГЕРБ-СДС Даниел Митов, който незабавно го връща. Предварително, на 11 август, на брифинг в централата на ГЕРБ ръководителят на партията Бойко Борисов афишира, че ГЕРБ-СДС ще показа проектокабинет пред президентството и незабавно ще върне мандата.
На 27 август 2021 година президентът Румен Радев връчва третия и финален изследователски мандат на ръководителя на парламентарната група " Българска социалистическа партия за България " Корнелия Нинова, която го връща несбъднат на 7 септември 2021 година след решение от съвещание на Националния съвет на Българска социалистическа партия на 2 септември.
Президентът назначава трето служебно държавно управление на 16 септември 2021 година още веднъж със Стефан Янев като длъжностен министър-председател. За първи път в историята на страната има две поредни служебни държавни управления. То ръководи до 13 декември 2021 година
На 21 ноември 2021 година Румен Радев е избран отново за президент на втория тур на президентските избори, повдигнат от предприемчив комитет. От началото на втория му президентски мандат на 22 януари 2022 година той е връчил четири мандата за сформиране на държавно управление, като три са върнати неизпълнени, а един - изпълнен, само че без да се сформира държавно управление. Назначил е едно служебно държавно управление.
След като на 10 декември 2021 година съпредседателите на " Продължаваме Промяната " Кирил Петков и Асен Василев подписват Споразумение за взаимно ръководство на България в интервала 2021 - 2025 година с всяка една от останалите три обединения, които ще вземат участие в съдружното държавно управление - " Демократична България ", " Българска социалистическа партия за България " и Има Такъв Народ, на 11 декември Радев връчва мандат за сформиране на държавно управление на претендента за министър председател Кирил Петков, който го връща изпълнен. На 13 декември Народното събрание утвърждава държавното управление със 134 „ за " и 104 „ срещу ". На 27 юни 2022 година Кирил Петков подава оставката на държавното управление след гласуван избор на съмнение към кабинета в Народното събрание на 22 юни, импортиран на 15 юни от парламентарната група на ГЕРБ-СДС поради неуспеха на държавното управление в областта на обществените финанси и икономическата политика.
Президентът Румен Радев назначава първото служебно държавно управление от началото на втория му мандат и четвъртото, откогато е президент настраната. За длъжностен министър-председател на 2 август е назначен Гълъб Донев.
На 12 декември т.г. претендентът за министър-председател на ГЕРБ-СДС Николай Габровски върна на президента Румен Радев изпълнен първия изследователски мандат за сформиране на държавно управление, само че Народното събрание отхвърли неговата кандидатура. Вторият изследователски мандат ще бъде връчен след Нова година, заяви президентът.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ